понеделник, 8 декември 2014 г.

Света Анна - помага при безплодие, на бременни жени, за мир и любов в семейството

Света Анна (от еврейското име Hannah) е майка на Богородица и баба на Иисус Христос. Св.Анна е съпруга на св.Йоаким, родила дъщеря по чудотворен начин след дълги години брак.
Към св.Анна се обръщат за защита бременни жени, за да бъде раждането леко, бебето да бъде здраво и майката да има достатъчно мляко.
В Гърция, в скита на св.Анна има чудотворна икона на светицата, като много бездетни семейства се молят за раждане на дете. Около иконата има стотици фотографии на новородени, донесени на Атон от техните бащи като благодарност за помощта на светицата. По установената традиция се четат молитви пред иконата всеки ден в продължение на 40 дни. През тези дни се спазва строг пост, като важно е да не се забравя, че е важна искрената молба към Бог и милостта и любовта към околните.

Как иконата помага
В календара на православната църква 9 декември е тясно свързан с празника на Рождество на Пресвета Богородица. На него се почита зачатието на Св. Анна - майка на Богородица. Св. Анна се смята за покровителка на брака, семейството, майчинството, закрилница на девиците, вдовиците и бременните жени.

Молитви
Молитви при съпружеско безплодие
Молитва 1
Господи Боже, Създателю на всяко видимо и невидимо естество, Който от човеколюбие превърна реброто на праотеца Адама в жена и ги благослови да раждат деца за продължение на човешкия род; Който развърза Сарината утроба и благослови роденото от нея дете; Който благослови безродната жена на Маноя и й дари чедо – силния Сампсон; Който послуша безмълвния молитвен глас на Елкановата жена – неплодната Анна, и я удостои с родения от нея пророк Самуила; Който прие молитвата на безродните Захарий и Елисавета и им дари чедо – Йоан Предтеча; Който по Своя божествен промисъл отхвърли укора на безчадието от праведните Йоаким и Анна и им предизвести раждането на пресветата девица Мария, от която се въплъти и роди Спасител за спасението на човешкия род – Който поради Своята голяма милост благослови сватбата в Кана Галилейска за потвърждение, че законното съпружество и раждането на чада в него са съгласни с Твоята божествена воля!
Сам и сега, Господи, послушай молитвените въздишки на грешните твои раби, които изнемогваме под тежестта на безчадието!
Ако ние като човеци, носещи плът и живеещи в тяло, Ти съгрешихме с тяло или душа и престъпихме Твоя закон и Твоите заповеди денем или нощем, с дума, с дело или помисъл, или попаднахме под бащина или майчина клетва, или по някакъв начин повредихме телесните си членове, или другояче се отдалечихме от Твоята божествена воля, Ти като милостив и човеколюбив Бог, прости ни, освободи ни от безчадието и ни дай плод от утробата – добри чада!
Скръбта, плачът и риданията на Своите раби (имената) обърни на радост, развесели сърцата ни, както каза и чрез пророка: "Развесели се неплодна, ти, която не раждаш; възкликни и извикай ти, която не си изпитала родилни мъки."
Смили се и сега, Господи, и покажи милостта си към Твоята рабиня (имената), развържи утробата ми/й, направи ме/я лоза плодовита и ми/й дай плод на чадорождение.
Господи, милостив бъди и не оставяй в безплодие своя раб (имената) и не ме/го лишавай от рожба, но ми/му дай семе за изкласяване, та с твоята благословия да видим и чада от чадата си като маслинени клонки около трапезата си, за да се прослави и в тях пресвятото и величествено Твое име – на Отца, и Сина, и Светия Дух. Амин!

Молитва 2
Чуй ни, милосърдни и всемогъщи Боже!
Бъди милостив към нашите молби и спомни си Своите наредби за умножението на човешкия род.
Милостиво направи така, че онова, което е било съединено от Тебе, да се запази с твоята помощ. Преблаги Боже, Който с властта на Твоята сила сътвори всичко от нищо и установи първоначалните неща; Ти, Който направи човека по Твой образ с неразлъчната от него жена, и научи и нас: никак да не се разлъчва онова, което на Теб е било угодно да установиш.
Боже наш, Който си осветил съпружеския съюз в смисъл на великата тайна на Христа с Църквата, погледни милосърдно върху нас, Твоите раби (имената), които сме свързани със съпружески съюз и просим Твоето убежище и помощ, тъй че този съюз да ни бъде иго на милост, мир и радости.
Дай ни да бъдем детеродни, да видим и синове от синовете си, дъщери от дъщерите си, да стигнем в Теб до въжделена старост и да влезнем в небесната скиния.
Защото си милостив и човеколюбив Бог и затова на Тебе слава възнасяме – на Отца, и Сина, и Светия Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин!

 Молитва 3
Господи Иисусе Христе, Сине на живия Бог, който чрез чудо направи плодна утробата на преблагословената девица Мария, тъй че от Светия Дух тя да зачене, роди и отгледа Тебе – нашия Бог и Спасител!
Умилно те молим да дадеш плод на нас - Твоите раби (имената), за да родим здрави деца и с Твоята благодат да ги отгледаме и възпитаме като добри служители на Твоето царство и Твоята църква, в името на Отца, и Сина, и Светия Дух. Амин!


Молитва 4
Премилосърдни Господи и праведни Боже!
Ти в земния рай благослови нашите прародители със съпружество и установи брака за умножаване и запазване на човешкия род.
Молим ти се, благослови и нас, Твоите раби (имената), и ни освободи от всяко свързване, от злодейството и чародейството на сатаната и неговите слуги.
Дай ни плод от утробата, за да раждаме и възпитаваме чада за вечния Твой живот. Амин!

Молитва 5

Господи Иисусе Христе, Сине на живия Бог!
Ти в Своето идване по плът чудотворно благослови брака като го освети с началото на Своите чудеса.
Умилно ти се молим, поради застъпничеството на Твоята майка и преблагословената девица Мария и на всички Твои светии, за които и сам свидетелстваш, че молитвите им се издигат като тамян пред Тебе, благослови и нас - Твоите раби  (имената), да останем съединени в брачно общение.
Оживи вътрешностите ни и ни дай чада, та да имаме добри наследници на християнския си дом за Твоя хвала и слава, заедно с Отца и Светия Дух во веки веков. Амин!

 Житие
Св.Анна била по-малката дъщеря на свещенник Матфан, който произхождал от рода на Аарон.
Нейният съпруг, св.Йоаким произхождал от юдейския род, от рода на цар Давид.По древното пророчество от рода на Давид е трябвало да се роди Спасителя. Съпрузите живели в Назарет. Всяка година те давали 2/3 от своите доходи на Йерасулимския храм и на бедните. По Божий промисъл двойката нямала деца до дълбока старост. Съпрузите силно страдали, защото това при евреите се считало за тежко нещастие и Божие наказание. Светите се молели горещо за дарование с потомство.

 Света Анна смятала, че тя е главната виновница за нещастието, сполетяло семейството. Веднъж тя видяла в клоните на лаврово дърво гнездо с току що излюпени пиленца и горещо се помолила за разрешение на проблема и за дарование на младенец, който да бъде посветен на Бога.
Малко след това, Ангел Божий и възвестил, че нейната молитва е чута и казал, че тя ще роди дъщеря Мария, чрез Която ще се благослови целия човешки род.Радостна, света Ана отишла в Йерусалимския храм.
Със същото благовестие се явил Ангел и на св.Йоаким и му казал да отиде в Йерусалим. В Йерусалим св.Анна заченала Благословенното чедо и родила Пресветата Дева Мария.
До 3 г. възраст Пресветата Мария живяла в дома на своите родители, след което тържествено била въведена от своите родители в храма Господен, където била възпитавана до навършване на пълнолетие.
Когато станало чудото със зачатието на Богородица, св.Анна била на 74 г, а св.Йоаким - на 77. Малко след като Богородица била въведена в храма, когато навършил 80 г, св.Йоаким починал.
Света Анна живяла 2г. след него и починала на 79 г.
Иоаким и Анна
Йерусалим - тук са погребани родителите на Божията Майка и Нейния съпруг Йосиф
Храмове
В Х в. в Атон бил построен скита св.Анна - най-древния от всички атонски скитове. Опустошан в продължение на много години от морски разбойници, той бил възстановен през 17 в. от константинополския патриарх Дионисий.През 1680 г там бил издигнат съборен храм в памет на св.Анна.
Недалече от скита на се намира така наречения нов скит Рождество на Пресвета Богородица или "Малката Анна".
Храмове в България

Аязмо и параклис „Света Анна” – село Тракиец, община Хасково
Историята на това свято място започва преди близо два века. Една жена била сляпа по рождение. В навечерието на Успение на Света Анна – 25 юли, Господ ѝ се явил и казал: „Ще отидеш в Елехча (старото име на село Тракиец – бел. ред.). Там, в гората, има един камък, от който извира вода. Ще вземеш от тази вода, ще измиеш очите си и ще прогледнеш.“ Отишла жената и намерила извора. Прекарала там цяла нощ и мила очите си. На следващия ден прогледнала. Тогава започнало изграждането на параклиса, който местните нарекли на името на Света Анна – покровителка на жените и децата, лечителка и майка на Пресвета Богородица.
Параклисът „Света Анна“ до село Тракиец е изграден изцяло с дарение и труд от хора, на които целебният извор е помогнал. Миряни от цяла България се стичат на святото място, дирейки спасение. Живата вода от аязмото помага не само при проблеми със зрението – много бездетни двойки се сдобиват с първа рожба след посещението си в параклиса. Стотици люде, страдащи от най-различни болки, получават изцеление от Света Анна.
През 2009 г. за да се означи святото място, кметът на Тракиец Красимир Бойчев със собствени средства издига 13-метров метален кръст.
Всяка година в деня на Успението на Света Анна (25 юли), благодарни хора от цялата страна се сбират на аязмото на параклиса, отслужва се водосвет и се дава курбан.


Водопад "Света Ана" - Смоличано, Кюстендилско
Водопад "Света Ана" се намира в землището на село Смоличано, област Кюстендил. Водният пад е с височина около 15 метра, като водата пада директно от варовиков скален ръб. Над водопада се намира църква "Света Ана", където има и чешма с чудотворна вода(аязмо). Мястото на водопада е лесно достъпно, но обрасло с много растителност и дървета.
моличнският манастир "Св. Св. Йоаким и Ана", известен сред местните хора като "Света Яна", се намира в местността "Манастиро", в Хаджийска махала на село Смолично, непосредствено до селските гробища.
Първоначалният манастир е създаден незнайно кога, но за него се знае, че е изгорен и унищожен, по време на потурчването на българите в Кочанско и Царевоселско, при султан Мохамед IV (1648-1687г.).
Близо до манастирския храм има два карстови извора, които на 100м северно от църквата образуват Смоличанския водопад, по-малкият от изворите е вграден в малко параклисче и се счита от местното население за лечебен. За да се омият в извора, през турското робство, дохождали болни от цяла източна Македония. Правил се голям събор на празника 'Билето' (четвъртък преди Гергьовден). Сегашният манастирски храм "Свети Йоаким и Ана" е построен е върху основите на средновековна църква през 1888г. Стенописите са изпълнени от живописеца Георги Попалексов (1851 – 1919) от село Дебели лаг, област Перник. Според сондажни проучвания съществува по ранен живописен слой, който се датира от XVII век. Иконостасът е двуредов, с ценна декоративна украса. 
Понастоящем манастирът е периодично действащ, не е обитаван от свещенослужители, стопанисва се от местни миряни.

Църква св.Анна  в с.Яна, Софийско

Само една църква в Софийска митрополия носи името на света Ана - майката на Пресвета Богородица. Храмът се намира в село Яна. Църквата е построена през 1734 г. и оттам идва името на селото.През турското робство три пъти хората от селото боядисвали църквата със сажди, за да не се белее и да не я събори беят.

петък, 28 ноември 2014 г.

Икона на Света Богородица "Домостроителка" или Икономка - за разрешаване на материални въпроси, за защита на бизнеса, за преодоляване на финансовите неуредици, за спасяване от безпаричие


На Света Гора, в лаврата на св.Атанасий има уникална икона на Богородица "Икономка", към която се стичат хора от всички краища на света с надеждата да намерят защита от финансовата криза. Атонската икона "Икономка" става особено популярна по време на кризата и нейните копия се разпространяват по всички краища на света. На тази икона Пречистата е изобразена като седяща на престол. В скута и, е Предвечният Младенец. От дясната страна на престола е св.Михаил Синадски, а от лявата - свети Атанасий. И двамата са застанали в молитвено положение, а св.Атанасий държи в ръцете си образа на своята лавра.

За какво помага иконата на Божията Майка

Небесната Царица разрешава не само за нашите духовни проблеми, но също така се грижи и за нашето материално благополучие. На нея можем да се молим за материалния просперитет в семейството и за успех в бизнеса и търговията. Божията Майка милостиво приема разкаянието и молбите за помощ както от обикновените хора, така и от крупни бизнесмени. Обсипвайки със Своята благодат Божията Майка по равно дарява всеки, който се обръща към Нея за помощ.
В кризисни дни, в нужда и бедност, при страх от уволнение, в униние и тревога четете думите на древната молитва, преведени на български. Четете и молете Божията Майка за помощ, уповавайки се на Нейното милосърдие, и помощта непременно ще дойде. След молитвата можете да се обърнете със свои думи към Пресветата Майка с всякаква молба. Най-важното е вярата да бъде искрена,помислите чисти и думите да идват от дълбината на душата. 

Молитва
О, Пречиста Владичице Богородице, Всечестна наша и на всички православни манастири с монашеско житие, намиращи се на Света Гора и по целия свят, Майко Игуменийо! Приеми смирените ни молитви и ги принеси пред Всещедрия наш Бог, та да спаси душите ни по Неговата благодат. Погледни ни с милосърдното Си око и извърши Сама в Господа нашето спасение, понеже без милостта на нашия Спасител и без Твоето свято ходатайство за нас, ние окаяните, не ще можем да изработим нашето спасение, тъй като окаляхме живота си със светски суети, а времето на Христовата жътва наближава и денят на Страшния Съд чука на вратата. А ние, окаяните заради нехайството си погиваме в греховната бездна според казаното на светите Отци - първоначалници на ангелското в плът житие, че последните монаси по нехайство на житието си ще се уподобят на миряните,което и се сбъдва днес, тъй като монашеството ни плува с житието си в житейското море сред силни бури и лошо време; защото нашите свети манастири са потънали в прах заради греховете ни. Всеблагият наш Господ благоволи да стане така, и ние недостойните, нямаме къде глава да подслоним. О, пресладка наша Майко Игуменийо. Събери ни, пръснатото Христово стадо, в едно и спаси всички православни християни, удостой ни с райски живот заедно с ангелите и с всички светии в Царството на Христа, нашия Бог, на Когото, заедно с Безначалния Отец и с Пресветия, Благ и Животворящ Дух подобават чест и слава във вечните векове. Амин.

История на иконата
Когато св.Атанасий строил лаврата си, при него отвсякъде се стичали множество монаси, привличани от висотата и строгостта на подвизите му. Св.Атанасий приемал с любов и радост всички, които идвали при него, и се трудил заедно с тях. През една година имало слаба реколта и в лаврата настъпил такъв глад, че братята на св.Атанасий един по един си разотишли, така че накрая в лаврата останал само той. Колкото и силен да бил светията в подвизите си, колкото и твърд да бил в духа на търпението, гладът все пак победил и него. Твърдостта на духа му се разколебала, той решил да напусне лаврата и да отиде на друго място. Една сутрин старецът с железния си жезъл унило тръгнал към Карея. Два часа вървял по пътя, накрая се уморил и тъкмо щял да седне на крайпътен камък, когато насреща му се показала жена, покрита с небесносиньо покривало. 
-Откъде се появи тази жена? -попитал се той- Та нали достъпът на жени тук е невъзможен!
Удивлявайки се на това видение, св.Атанасий тръгнал срещу Непознатата. 
-Къде отиваш старче?- скромно го попитала Непознатата, щом се изравнила с него. 
-Коя си Ти и как си дошла тук?-попитал старецът Непознатата. -И за какво Ти е да знаеш къде отивам? Виждаш, че съм тукашен монах, какво повече ти трябва?
-Щом си монах - отговорила Непознатата, - трябва да отговаряш по друг начин,а не като обикновените хора. И трябва да бъдеш простодушен, доверчив и скромен. Желая да знам къде отиваш. Знам за мъката ти и за всичко, което стана с теб. Мога да ти помогна. Но най-напред желая да чуя от теб самия къде отиваш. 
Удивен от думите на тайнствената Непозната, свети Атанасий и разказал за бедата си.
-И не си понесъл това? - възразила Непознатата. - Заради насъщния къшей хляб напускаш своята обител, която трябва да бъде славна от род в род. Това в духа на монашеството ли е?А къде е вярата ти? Върни се -продължила Тя.-Аз ще ти помогна. Всичко ще ти бъде дарено в изобилие, само не напускай своето уединение, което ще се прослави и ще заеме първо място между всички възникнали тук манастири.
-Но Коя си Ти? - попитал изуменият Атанасий Жената.
-Тази, на Чието име посвещаваш обителта си. Аз съм Майката на твоя Господ - отговорила Непознатата.
Свети Атанасий Я погледнал недоверчиво и със съмнение и казал:
-.Боя се да повярвам, тъй като и врагът се преобразява в ангел на светлината. С какво ще ме убедиш в истинността на думите Си?
-Виждаш ли тази скала? - отговорила Непознатата.- Удари по нея с жезъла си и ще разбереш Кой говори с теб. Само знай, че отсега нататък завинаги оставам Икономка на твоята лавра. 



Свети Атанасий ударил с жезъла си по посочената му скала. Тя се разцепила като от мълния и от пукнатината и бликнал извор. Поразен от това чудо, свети Атанасий се обърнал, за да се хвърли в нозете на божествената Непозната, но Нея вече Я нямало. Оттогава този извор тече целебно и изобилно до сега, на разстояние два часа път пеша от лаврата. Намира се близо до морето, в дива и пустинна гора. 

Koгато св.Атанасий се върнал в Лаврата, намерил изпразнените по-рано съдове и складове пълни с всичко необходимо. Казват, че някои от тези съдове се намират и досега в лаврата. Скоро след този случай в лаврата отново се събрали множество братя. 
Св.Атанасий бил удостоен и втори път през земния си живот да получи доказателство за това, че Небесната Владичица благоволи към неговата обител и се грижи за нея. Монах Матей, по време на утринно богослужение бил удостоен да види Небесната Царица. Тя влязла в храма с двама ангели и започнала да минава покрай всекиго от братята, при което Матей  забелязал, че Тя раздавала на всички монети с различна стойност в зависимост от това кой с какво усърдие се молел. Сам очевидецът бил удостоен да приеме няколко монети от пречистите ръце на Божията Майка. 
На мястото  на явяването на Божията Майка край извора, в памет на това явяване и в Нейна чест е съградена малка църква с неугасимо кандило пред икона, изобразяваща станалото тук чудо. 

Чудеса
Известно е, че един от най-богатите хора на ХХ век - милиардера Аристотел Онасис се отнасял с трепетно почтение пред иконата Богородица "Икономиса". Нееднократно на Атон, за да се поклони на иконата е ходил и принц Чарлз. Атонският монах - отец Марио разказва за множество чудеса, които се случвали пред чудотворната икона. Божията Майка милостиво приема разкаянието в греховете и молбите за помощ, както на обикновените хора, така и на крупните бизнесмени. Покривайки ни със своята милост, Божията Майка дарява всички, които се обръщат към Нея по равно - нали фалита на голямо предприятие ще е беда не само за неговия собственик, но ще се превърне в беда и за работниците и техните семейства.
В наши дни светият образ на иконата "Домостроителка" е особено нужен и важен за нас: всички се намираме в нелеки икономически условия и искаме да получим подкрепа от всички, които  ни обичат и се грижат за нас. 

От летописите на с.Горелово

В началото на 19 в. група силно вярващи християни от с.Горелово, Смоленска област се отправили на поклонническо пътуване до Атон. Като отишли на Света Гора, посетили много манастири и се поклонили на много светини. Една нощ  най-възрастния мъж от групата сънувал следния сън: в тяхното родно село имало голям пожар, изгорели всички поля, загинал целия добитък, всички жители останали без залък хляб, в очакване на гладна смърт. В един момент, небето се разделило и се появила прекрасна жена, Която стояла на облак. От Нея струяла светлина - Тя само протегнала ръце над горящото село и веднага завалял дъжд. В този момент се появили реколта и хляб, а спусналите се от небето ангели дарявали на хората ароматни плодове. 
Човекът разказал на своите приятели своя сън за страшната беда, която се случила в тяхното село и те отишли за съвет при настоятеля на манастира, в който нощували. Той ги изслушал и ги завел при чудотворния образ, който се намирал в една от обителите на манастира. 
Три дни се молили поклонниците, три дни молили да бъде запазен техния роден край от глад и мор. И веднага им бил изпратен знак - на третия ден, докато се молили в храма влязъл бял гълъб, и едно перо от него паднало до тях. Разбрали, че е време да се връщат у дома. 
Когато се върнали в селото си, хората започнали да им разказват как се е случила страшна суша, цялото жито и реколта били изгорели от силното слънце. Започнали да измират и животните, и хората изгубили надежда. Изведнъж се случило чудо - от небето плиснал дъжд, и валял три дни, без да спира. Когато спряло да вали, реколтата се съживила, а на есен хората събрали най-богатата реколта някога. 
В селото бил построен храм, в почит към Божията Майка. 

От дневника на писателя Г.Н.
В дневника на писател от Петербург в края на 18 в. има описана чудна история, случила се на техните съседи. По това време писателя живял под наем в къща, а в съседната стая живели майка и дъщеря. Младата жена била шивачка и по цял ден шиела, а момиченцето си играело с котето на хазяите. Но майката се разболяла, скромните спестявания бързо свършили, а тя не можела да работи и с всеки изминал ден нищетата ставала все по-голяма. От гладна смърт ги спасявали техните съседи. Есента идвала, трябвали и дърва за отопление. Жената се топяла от болестта с часове, нямала никакви сили, и единствено можела да се моли да се Богородица. Един ден, като излизал да си купи цигари, писателя срещнал пред къщата достолепна жена, облечена обикновено, но чисто и спретнато, а лицето и било полузакрито с покривало. Жената не била от квартирантите в къщата, а като се връщал видял как жената излиза от стаята на шивачката. Като влязъл в стаята си, той веднага отишъл до прозореца, за да види жената, но от нея нямало и следа:"Сякаш се разтвори във въздуха".  
Малко след това той отишъл в стаята на съседката, защото го зачоплило любопитството и видял следната картина: болната жена кротко спяла, с порозовели бузи, а момиченцето стояло на леглото, в краката на майка си и гризело голяма червена ябълка. И най-удивителното: в стаята било топло, в печката горял огън, а до нея имало дърва. До главата на жената имало малка икона. Писателят я взел, и прочел името и: "Икономка". От този ден нататък, жената започнала да се поправя, отново започнала да работи, и да изкарва прехрана за семейството. Когато я питали за жената, която я посетила в онзи ден, тя казвала: "Божията Майка дойде и ни спаси по моите молитви". В неделите, заедно с дъщеря си ходили в църквата и отслужвали молебен пред Божията Майка. В храма тя срещнала и своя бъдещ мъж - благочестив вдовец, който се влюбил в нея. Така Богородица устроила нейната съдба.


сем.Мирошченко, гр.Краснодар:
Миналата година моето семество тегли голям кредит за строеж на дом. Бяхме сигурни, че ще се справим, но дойде кризата. Намалиха ни заплатите, вдигнаха ни лихвите по кредита, поскъпнаха строителните материали и строителството спря. С молитвите към Божията Майка "Домостроителка" се разрешиха всички наши проблеми - на съпруга ми му предложиха допълнителна работа, по-добре заплатена от основаната му работа, баща ми успя да договори намаление на лихвата, а когато отидоха да купят строителни материали, ги взеха с 50% отстъпка, заради промоция в магазина. Така ние почти приключваме със строителството и скоро ще се пренесем в новия дом. В най-голямата стая на почетно място ще поставим иконата на Богородица "Домостроителка", която ни помагаше в трудните времена.

Михаил, бизнесмен от гр.Самара:
Сега от всички страни чувам "криза, криза" - по телевизията, в пресата, тази дума е в разговорите на хората постоянно. А мен кризата въобще не ме докосна, и знаете ли защо?От самото начало, когато реших да стартирам собствен бизнес поисках благословията на Господ и Неговата Пречиста Майка. Когато разговарях със свещенника в църквата, той ме посъветва да си взема иконата на Божията Майка "Домостроителка", която помага от древни времена на хората във финансовите дела. 
В работата държа на чесността, и винаги се обръщам с молитва за помощ или с благодарствена молитва към иконата на Божията Майка "Домостроителка". Дарявам част от приходите си в църквата и за благотворителни дела.


Ден на почитание

5 юли

неделя, 9 ноември 2014 г.

Света блаженна Ксения Петербургска - за омъжване, за здраве, за любов, за бременност, за деца и при всякакви тежки ситуации

Ксения Петербургска е започнала да твори чудеса и да помага на хората, особено на жените още преживе.След смъртта и параклиса над гроба и в Санкт Петербург станал място за поклонение на много хора и е такова и до днес. По молитвите на блаженната Ксения страдащите се изцелявали, в семействата наставал мир, а търсещите работа намирали най-подходящата за тях. На блаженната Ксения Петербургска се молят за омъжване, за здраве, за любов, за бременност, за деца и при всякакви тежки ситуации.

Как защитава иконата
Иконата на света блаженна Ксения защитава от нужди и сплетни, избавя от лоши мисли и дързост, предпазва от измами и лицемерие. На святата се молим с молба да премахне бедите от градовете и страната. В дома нейната икона ще стане преграда за болести и скърби. Блаженната света Ксения е една от най-почитаните руски светци - "утешаваща всеки, който и се помоли" - така я наричат хората.

За какво помага иконата

Иконата на света блаженна Ксения помага на жените да се омъжат сполучливо, и да живеят със съпруга си в любов и съгласие. Молитвата пред светицата дава сили, учи на смирение, укрепва вярата. Молят св.Ксения за благословия в предстояща работа. Иконата спомага за постигане на успех във всички сфери на живота. Родителите се молят на св.Ксения за помощ при възпитанието на децата и за отличен успех в училище. А тези, които нямат деца и се молят да им помогне да имат. Към св.Ксения Петербургска се обръщат в най-различни тежки житейски обстоятелства. Молитвите към св. Ксения помагат за намиране на точната за нас работа, намиране на пътя, по който трябва да продължим и приложим собствените си знания, за да  работим в полза на себе си, нашето семейство и Господ.
Молитва

О, света блаженна майко Ксения!Ти си живяла под покрива на Всевишния, била си водена и укрепявана от Божията Майка, претърпяла си глад и жажда, студ и пек, подигравки и гонения. Заради всичко това, ти си се удостоила да получиш от Бога даровете на прозорливостта и чудотворството. И сега блаженстващ под сянката на Всемогъщия. Днес светата Църква те прославя като най-благоуханен цвят. Предстоейки на мястото, където си погребана, пред твоя свят образ, като пред теб самата, ние ти се молим: "Приеми нашите прошения и ги пренеси пред Престола на Милосърдния Небесен Отец, защото имаш голямо дръзновение пред Него, изпроси от Него за прибягващите към теб вечно спасение, щедро благословение на всички наши благоугодни делови начинания, избавление от всякакви бедствия и скърби. Застъпи се със своите свети молитви пред нашия Всемилостив Спасител за нас, недостойните и грешните. Помогни ни, света блаженна майко Ксения да бъдат озарени младенците в светлината на светото Кръщение и запечатани с дара на Светия Дух. Да бъдат възпитани нашите юноши и девойки във вяра, честност и страх Божий и да имат успех в учението. Болните и недъгавите изцери, на съпрузите изпрати любов и съгласие, на монасите - да се подвизават с добрия подвиг, и ги запази от зли хули и клевети, пастирите на църквата утвърди в силата на Светия Дух, народа и страната ни запази в мир и спокойствие. Ти си наша надежда и упование и бързо чуваш моленията и просбите ни. Ти си нашето избавление, на тебе благодарим и с тебе славим Отца и Сина, и Светия Дух сега и винаги и вовеки веков. Амин.




B kои храмове се намира иконата

В Санкт Петербург иконата на св.блаженна Ксения се намира във всеки храм.Главната светиня - мощите на светицата се намират в параклис, построен над нейния гроб на Смоленското гробище на Василиевския остров. Много хиляди хора се стичат на това свято място. В параклиса има специален сандък, където вярващите пускат писма с молба за помощ към светицата.


Житие

Блаженната Ксения Петербургска живяла в 18 в. Името Ксения означава "чужденка" или "странница". Сказанието за св.Ксения не ни разказва историята на нейното детство и юношество, но благодарение на хорската памет са се съхранили и запазили много подробности от нейния духовен подвиг и чудотворство. От житието на св.Ксения е известно това, че била омъжена за придворния певец Андрей Петров със звание полковник. Младото семейство живеело щастливо около 3 години, защото съпругът на Ксения починал внезапно. Останалото от съпруга и наследство тя раздала на бедните, а техния дом подарила на своя позната с условието да стане приют за бедни. Роднините и близките и решили, че тя е обезумяла и е загубила разсъдък от мъка.Те се обърнали към за помощ към влиятелни хора, с молба да я лишат от наследството. Но след беседа с вдовицата било доказано, че тя е напълно с целия си разсъдък и може сама да взема решения за своето имущество.
От ранна утрин света Ксения обикаляла в града, а вечер отивала в полето, където се отдавала на гореща молитва. Хората  не могат  да приемат действия, които излизат извън рамките на нормите и св.Ксения понасяла много насмешки и оскърбления, особено от децата, които играели на улицата. Но блаженна Ксения ги приемала със смирение и постепенно хората свикнали със странностите на святата. Намирали се и добри и състрадателни хора, които и предлагали покрив, храна и топли дрехи, но тя отказвала почти всичко.



С течение на времето хората започнали да забелязват, че у Блаженната Ксения има много Божия милост и хората, които тя посещавала или от които вземала милостиня ставали щастливи и успешни в делата си. Ако Ксения влизала в даден дом, това се считало за особено добър признак. Майките се радвали, ако тя целувала техните деца и хората забелязвали, че ако тя вземе на ръце болно дете, то оздравявало. 



За своя свят живот и търпение св.Ксения получила от Бога дара на прозорливостта и чудотворството. Блаженната Ксения често се явявала във видения на хора, изпаднали в трудна ситуация, предупреждавала за опасността и ги спасявала от бедствия. Св.Ксения помагала и на императори, и на обикновенни хора, живели както през 18 век, така и в съвремието.
Св.Ксения имала особен талант, като помагала за устройството на семейния живот. Тя "устроила" десетки щастливи бракове, като изпращала невестата там, където е трябвало дс срещне нейния бъдещ съпруг, предотвратявала грешни избори. За нейната прозорливост в града се носели легенди. Тя често ходила на гости в семейство Голубеви, защото много харесвала дъщерята на семейството - много скромна и красива девойка. Веднъж тя и казала:
"Ти тук седиш и закусваш сладко, а твоя бъдещ мъж в момента погребва жена си на Охтинското гробище". "Какъв мъж, аз даже нямам годеник" - възмутила се девойката."Отивай! Той те чака!". Майката на момичето, която почитала Ксения като Божия пратеничка, отишла с дъщеря си на Охтинското гробище. Там, на място те видели панахидата за починалата при раждане жена на млад лекар. След церемонията, лекарят останал сам на гроба, и двете жени отишли при него. Така се запознали, а след година младото момиче и лекаря се оженили. Те живяли заедно дълго и щастливо, и до края на дните си благодаряли на св.Ксения.
А веднъж обикновенно тихата Ксения със силен глас казала на бездетна и самотна жена: "Хвърляй всичко и отивай на Смоленското гробище! Бог ще ти даде дете!". Жената тръгнала веднага, пътят не бил кратък, а когато излязла на улицата, която водила към гробището, видяла как конник  с коня си помел бременна жена. Ударът предизвикал раждането на бебето и смъртта на майката. Параскева увила бебето в кърпата си за глава, и го занесла у дома. И полицията, и жената търсили бащата на бебето, но не успели да го намерят.

Пророческа сила
Особена слава на Ксения донесли страшните предсказания, които касели цяла Русия. В навечерието на Рождество, на 24 декември 1761 г. блаженна Ксения била особено развълнувана, обикаляла непрекъснато града и непрекъснато говорила едно и също: "Печете блини!Блини печете! Цяла Русия ще пече блини!"
Хората се опитвали да разгадаят думите и, но не намирали отговор.До масленица било далече, за какво друго Русия ще пече блини! На следващия ден, 25 декември отговорът бил даден от печалния звън на камбаните, оповестяващи смъртта на импреиатрицата Елисвета Петровна.
Смъртта и била неочаквана - дъщерята на Петър Велики починала в разцвета на силите си.В навечерието на смъртта си  давала разпореждане на италиански архитект как да бъде украсен новия Зимен дворец. Ксения предсказала смъртта на империатрицата - на помените обикновено се поднасят кисел и блини.
Друго предсказание, свързано отново с царското семейство било свързано със следващата имприатрица Екатерина. Ксения няколко дни безутешно плакала на оградата на църквата. "За какво плачеш?", я питали минувачите. "Кръв, кръв във водата. Водата в канала ще стане кървава. " - през сълзи повтаряла Ксения.
Градът замлъкнал в очакване на беда. И тя дошла, след три седмици - на 5 юли1764 г. В тайна килия на Шлиселбургската крепост бил убит най-секретния затворник на Руската империя. Империатрицата Анна Йоановна, в стремежа си на всяка цена да закрепи престола за потомството на своя баща - цар Иван Александър, брат на Петър Първи, оженила своята племенница Ана, за принц Антон Брауншвейский.Роденият през 1740 г. от този брак наследник - Иван Антонович, тя нарекла свой наследник. След нейната смърт през октомври 1740 г. двумесечното бебе Иван VI било назначено за император за една година.
През 1741 г. в Русия имало държавен преврат и за империатрица била провъзгласена дъщерята на Петър Велики - Елисавета Петровна. Едногодишният император Иван бил заключен в Шлиселбургската крепост, а родителите били изпратени на заточение, от което не се върнали. Нещастният Иван останал заключен в крепостта в продължение на 23 години.
Ето чия страдалческа смърт оплаквала Ксения. 
В края на живота си, тя често започнала да повтаря следните слова: "Скоро ще плачат в Русия. Този, който влезе под портите, ще живее толкова, колкото букви ще има в библейското изречение над портата."
Дълго гражданите имали всякакви догадки, но скоро разгадали тайната: в Петербург се строял Михайловския замък, предназначен за императора Павел Първи. Строителството не вървяло, постоянно имало проблеми, не стигали материалите. Поставили вратата, но нямали материал за облицовката.  Тогава взели мрамор от строителството на Исакиевския сбор. Мраморът бил поставен на централния вход, така както бил с  написано на него библейско изречение.Преброили буквите - те били 47 на брой. Съгласно предписанието на императора му оставали много малко години живот - до 1801 г. От уста на уста се предавало мрачното предсказание, което създавало напрежение около фигурата на императора и зловещия дворец. Това, че за неговото построяване били използвани материали oт строежа на храма. Замъкът бил завършен в началото на 1801 г., императора живял в него само няколко дни, защото бил убит от заговорници, малко преди да навърши 47 г.

 От житието на святата се знае, че тя тайно помагала да се построи каменната църква на Смоленското гробище.Там тя била и погребана, след 45-годишен подвиг.
На нейния гроб насипали пръст, за да се образува могила. Хората, почитали Ксения вярвали в чудотворната сила на пръстта от нейния гроб и вземали от там с шепи. Известна е историята на император Александър III, който заболял от тежка форма на тиф и царица Мария Фьодоровна сложила под възглавницата му пръст от нейния гроб. В същата нощ тя имала видение и блаженната Ксения и казала, че болния ще оздравее, и в семейството им ще се роди дъщеря, която трябва да носи името Ксения. Предсказанието на блаженната се изпълнило точно.
Могилата била насипвана много пъти и пръстта постоянно била вземана от хората. После върху гроба и била положена каменна плоча, която хората разбивали на камъни. В третата четвърт на 19 век построили малък параклис, а през 1902 г. построили каменнен параклис, който се намира и до сега на това място. 


Чудеса

Маса чудеса се случили по молитвите към св.Ксения. Хората разказват за случаи на изцеление от всякакви страшни заболявания - рак, левкемия. По нейната молитва се заличавали сериозни рани и травми, у бездетните се появявали дългоочаквани деца. Хорара говорят, че св.Ксения никога не оставя без помощ жените и затова има не малко потвърждения. Св. Ксения помага за разрешаване на битови проблеми, като придобиване на жилище, намиране на работа и др.

1. В детството си боледувах много. На 10 г. лежах в болница с диагноза дистрофия на миокарда. Лечението не даваше резултати и положението ставаше все по-тежко. Лекарите бяха казали на мама, че не могат да ми помогнат.Аз престанах да се интересувам от всичко - не ме радваха нито играчките, нито приятелите ми, нито слънцето. Мама много плачеше, но веднъж срещна една възрастна жена, която и каза да отиде на Смоленското гробище и да се помоли на св.Ксения за мен. Това се случи през 1956 г, времето беше облачно, а в такова време ми ставаше особено зле. Аз започнах да не мога да дишам, и около мен се събраха няколко лекари, които ме сложиха на носилка и ме понесоха към операционната.
Събудих се на операционната маса. В същото време майка ми беше поръчала молебен към св.Ксения Петербургска. На сутринта майка ми звъннала в отделението, но и отговорили, че съм в друго отделение. Мама с ужас се обадила в реанимация, откъдето и казали, че състоянието ми е удовлетворително. Тя се срещнала с др.Ашкинадзе, който и казал, че ако се бяха забавили минута-две е щяло да бъде фатално. Ето такова истинско чудо свърши с мен св.Ксения. Често разказвам този случай и благодаря на св.Ксения за Божията помощ. Когато оздравях напълно отидох да се поклоня пред нейните мощи. Матвеева, 1988 г.

2. Мен ме е спасила св.Ксения, чието име нося. Аз съм дъщеря на  морски офицер от Балтийския флот. След сватбата си моите родители се преселили в Кронштадт. Скоро след моето раждане баща ми бил изпратен на плаване, и оставил младата си жена и невръстно бебе. Майка ми била много неопитна, не можела да ме кърми и лекарят я накарал да ме храни изкуствено. След известно време се установило, че не мога да понеса изкуственото хранене. Но лекаря не го забелязал. След известно време започнали конвулсии, отначало по-редки, но след това зачестили, а в деня на прибиране на баща ми били непрекъснати. Баща ми веднага ме занесъл при друг лекар, който потвърдил съмненията на родителите ми, че имам непоносимост към изкуствената храна. "Едиственото, което може да спаси вашата дъщеря е друга кърмилка, но въпросът е бебето ще иска ли да суче?".Баща ми веднага отишъл в Петербург, понеже не могли да намерят кърмилка в Кронштат. Майка ми изпратила телеграма на сестра си:Ксения е много зле. Веднага отиди на Смоленското гробище и отслужи панахида на св.Ксения." Леля ми, която беше много религиозна жена, веднага отишла на гробището и отслужила панахида. На края на панахидата при нея отишла монахиня, която и подала малко вързобче с пръст от гроба на св.Ксения и казала:"Сложете това вързобче под главата на бебето. Всичко ще бъде наред."Леля ми се срещнала с баща ми и му предала вързобчето. Когато баща ми се върнал в къщи с кърмилката, положението било безнадеждно. Кърмилката ме взела на ръце и започнала да ме кърми. Аз веднага съм спряла да плача, и от този момент конвулсиите престанали и аз съм започнала буквално да оживявам. Докторът бил потресен. "Това е чудо, конвулсиите трябваше да спрат постепенно.И това, че започна да суче също е чудо. Благодарете на Господ и св.Ксения.  Ксения Аршаулова, 74 г.

3. Когато бях 5-годишно дете - спомня си Людмила Павловна, - мама нерядко ме водеше на Смоленското гробище, разказваше ми за св.Ксения Петербургска. За мой срам, когато пораснах почти не ходих там. Когато остарях, най-накрая отидох на Смоленското гробище през 1990 г., като явно за мое назидание се случи тази среща. Към мен се обърна непозната жена с молба да и обясня какво да направи, за да благодари на блаженната Ксения. Ето какво разказа тя:"Моят брат живее в Беларус. Преди дни гледал по телевизията за блаженната Ксения. Той много се зарадвал, че може най-накрая да благодари на тази, която го спасила по време на войната. Тогава той бил съвсем млад войник и взел участие при освобождаването на Прага. Били в бойна позиция с още един войник в мазето на една къща. Изведнъж по незнаен начин при тях се появила жена със забрадка и казала на руски, че незабавно трябва да напуснат, защото тук ще падне снаряд и ще загинат. Двамата войници побързали и удивено попитали :"Коя си ти?"."Аз съм блаженна Ксения, дойдох да ви спася!", последвал отговор. И изчезнала. Войниците се спасили. Но брат ми тогава така и не разбрал коя е тази Ксения, търсил я, разпитвал за нея, и ето, след 45 г. се срещнали. Такова чудо! След предаването той веднага ми звънна, за да отида в параклиса и да и благодаря."

4. Марта, бивша певица в хора на Смоленското гробище в Петербург, където се намират гробът и параклисът на блажената Ксения Петербургска, си спомня такъв случай от своето детство.
По време на блокадата параклисът бил затворен. Никой нямал сили да дойде до тук. Но паметта за Ксения била силна и хората се обръщали към нея в най-трудните моменти. 
"Считам, че тя ме спаси. Това беше в най-трудния период на 900-дневната блокада. Тя ми се яви през нощта - с неизменната си бяла забрадка, с тояжка в ръка. Шепнеше: "През следващата нощ не нощувай у дома си" - и изчезна така внезапно, както се беше появила.
Вечерта отидох да нощувам при роднини в друг район. А нашият дом тази нощ беше разрушен при бомбардировка. Дори убеждището, в което хората са опитали да се скрият, рухнало под натсика на смъртносния огън.
Много вярващи казват, че даже в годините, в които параклисът бил затворен, от него се чувало църковно пеене. Енориашите често виждали жена с бяла забрадка да обикаля с леки стъпки Смоленското гробище. Ксения се явявала на прозореца на параклиса, нерядко с Евангелие в ръце. 
Това са само малко от безброй многото свидетелства. Народната любов към блажената Ксения е безгранична.

събота, 4 октомври 2014 г.

Свети Йоан Кръстител

Свети Йоан Предтеча или Кръстител Господен бил последния пророк, известяващ за идването на Месията. За него Иисус говорел, че "Никога в човешкия род не е имало по-висш от Йоан". Поради това след Божията Майка, Йоан Кръстител е най- почитания светец в Църквата. Името Предтеча идва от това, че той е дошъл да проповядва малко преди Спасителя, а Кръстител - защото именно той кръщава Иисус в река Йордан.
Важното значение на Йоан в християнството се основава на същото уважение, което му засвидетелства Иисус.Христос казва за него, че до този момент не се е родил по-велик дух сред земните хора. 

Как защитава иконата
Иконата на свети Йоан Предтеча защитава от врагове и измяна. С молитва към Йоан Предтеча се обръщаме с молба за връщане в църквата на разкаял се човек, отделил се от Бога. Иконата на св. Йоан Предтеча помага при случаи на епилепсия, болки в главата, травми на главата.

В какво помага иконата
Иконата и молитвата към св.Йоан Предтеча помага на всеки човек да се справи успешно с всякаква работа и достойно да изпълни своя дълг. Ако вие още не сте намерили своя път в живота, вие можете да се обърнете към иконата на Йоан Кръстител. С нея на вас ще е по-лесно да откриете своето предназначение, което ще ви донесе радост и щастие.

Молитва
Кръстителю Христов, проповедниче на покаянието! 
Не презирай мене, който се кая, 
но заедно с небесните войнства моли се на Господа за мене недостойния, 
който паднах в много грехове и се измъчвам от бурните помисли на моя ум.
Изпълнен съм със зли дела и няма край моят греховен навик, умът ми е прикован към земните неща. 
Що да правя, не зная, и при кого да отида, за да бъде спасена душата, 
освен при тебе, свети Йоане, едноимен на благодатта, 
защото зная, че ти пред Господа след света Богородица си най-велик измежду всички родени на земята. 
Ти се удостои да се докоснеш до главата на Царя Христа Божия Агнец, Който взе греховете на света, 
моли го за моята грешна душа, 
та поне отсега да понеса благото Му иго и да получа наградата с последните.

О, Кръстителю Христов, досточтими Предтече, последни пророче, 
първи мъчениче, наставниче и учителю на чистотата и ближни Христов приятелю! 
Тебе моля, при тебе прибягвам: не ме отхвърляй от твоята закрила, 
но подигни мене, падналия в много грехове. 
Обнови душата ми чрез покаяние, като с второ кръщение. 
Очисти мене осквернения от греховете 
и ми помогни да вляза в небесното Царство, дето нищо нечисто не влиза. Амин. 

Дни на памет на светията
Св. Йоан Предтеча възпоменаваме няколко пъти в годината:

на 7 януари - Събор на св. пророк Йоан Кръстител (Ивановден) - денят след Кръщение Господне (Богоявление)
на 23 септември - Зачатие на св. Йоан Предтеча
на 24 юни - Рождение на св. Йоан Кръстител (Еньовден)
на 29 август - Отсичане главата на св. Йоан Кръстител (Строг пост)
на 24 февруари - Първо и второ намиране честната глава на св. Йоан Кръстител.
на 25 май - Трето намиране честната глава на св. Йоан Кръстител
всеки вторник през годината е също посветен на неговата памет.



Мощи в България

Мощи на Свети Йоан Кръстител бяха открити през 2010 година на созополския остров Свети Иван. по време на разкопки сред руините на средновековния манастир "Свети Йоан Предтеча". Предполага се, че костите са били пренесени през IV век на островния манастир край Созопол от Патриаршията в Константинопол. Сега мощите се съхраняват в созополския храм "Св. св. Кирил и Методий" и се излагат за поклонение всяка неделя.


Откритието е с изключително значение за цяла България и целия християнски свят. Има висока научна стойност, доказана чрез изследвания в Оксфорд и популяризирана с филм на National Geographic Channel, излъчен и по ред други световни ТV. Десетки хиляди туристи от България и от цял свят посещават Созопол, за да се поклонят на мощите.
„Св. Иван Предтеча и Кръстител” е най-големият созополски манастир, свързан и с Българската, и с Константинополската патриаршии. Един от най-големите и най-важни Черноморски манастири, с множество запазени документи и др. ценности. Има изключително важно значение за проучването на средновековната манастирска архитектура по българските земи и на Балканите, за църковните и строителни традиции и влияния, за ролята на манастирите в религиозния и културен живот в източно-православния свят в продължение на около 12 века, както и за историята на Созопол, описван от византийските хронисти през средновековието (ХІV в.) като град, „богат, многолюден и гъсто населен”.
Духовната обител е била в миналото един от най-значимите религиозни центрове. Той е бил укрепен с каменна крепостна стена, а главният манастирски храм е бил на най-видното място. В комплекса са открити и руините на средновековна църква. Разкритите останки от стенописи говорят, че някога духовното средище е процъфтявало. Археолозите са разкрили основите на манастирската трапезария с магерницата, пекарна и монашеските килии. Манастирът е имал собствен скрипторий (манастирска библиотека). От богатата средновековна библиотека са оцелели 45 кодекса с богослужебни текстове и съчинения, повечето от които днес се съхраняват във Ватикана. В началото на 17 век манастирът е разрушен от османските нашественици.
Археологическите проучвания – от 1995 г. с прекъсвания подновени в 2008 г., допълват с множество данни представите за религиозния живот в града.Манастирът е построен на мястото натракийско светилище от VII-IV в. пр. Хр., вероятно на Аполон Лечител, където се е издигала прочутата негова статуя, отнесена по-късно в Рим. В края на IV - началото на V в. върху руините на античния езически храм е построена базиликата „Св.БогородицаКалеоса”. През първата половина на Х в.базиликата е възстановена и украсена в стила на преславската столична архитектура, с което се полага началото на манастира „Св. Иван Предтеча”, превърнал се във важно книжовно средище и най-голяма созополска монашеска обител.

Обновен е значително през 1263 година, когато Михаил Глава Тарханиот построява нов съборен храм - „Св. Йоан Предтеча“.Манастирът е имал статут на царски и патриаршески (ставропигален). Функционирал е до ХVІІ в.
От манастирската библиотека са оцелели 45 кодекса с богослужебни текстове и съчинения, повечето от които днес се съхраняват в библиотеката на Ватикана.

Храмове в България
Само един храм в цяла София носи името на св. Йоан Кръстител - в квартал “Обеля”. Повече от сто години в Софийско църква не е кръщавана на името на Йоан Предтеча. Последната е от 1900-та година в село Голеш. Това е странно, защото Йоан Кръстител е светецът с най-много празници в църковния календар - седем. Преди осем години патриарх Максим благославя строежа на нова църква в “Обеля” и сам предлага името да е на св. Йоан Кръстител. Тя е изградена с помощта на Софийска митрополия и дарения от хората в “Обеля”.
В България има няколко манастира, посветени на името на Господния Кръстител. Това са Лопушанския манастир, построен през 10-ти век, в момента е мъжки / Видинска епархия/, Градешнишки манастир от 16 – ти век, в момента е без монаси / Врачанска епархия/ - съборната църква се казва “Рождество на честния и славен Пророк Предтеча и Кръстител Господен Йоан”, и Жаблянския манастир, основан 16-ти век в Софийска епархия. В Кърджали през периода 1994 - 2000 г. е реставриран и осветен средновековния манастирски комплекс “Св. Йоан Предтеча”, състоящ се от църква, епископска резиденция, параклис, монашески килии и трапезария, оградени от крепостни зидове и кули.
Няколко храма и параклиса из страната също носят името на Св. Йоан Предтеча. В Брацигово църквата е построена от най-добрите брациговски майстори.
В Казанлък катедралният храм "Св. Йоан Предтеча" е от 1844 г. Голяма част от стенописите са унищожени през 1877 г. , а през 1936 г. отново е изографисан от Стефан Иванов, Никола Маринов и Дечко Узунов. Два от медальоните са рисувани от Чудомир.
Бойницата на запад от Асеновград е кръстена на Свети Йоан Предтеча. Ситуирана върху скала, тя е недостъпна от север и северозапад. Първият строеж е от 11-13 в. Параклисът е еднокорабен и едноабсиден. Паметник на културата от национална значимост. Възстановен е през 2000 г. Преди 800 години "Св. Ян" е бил крепостна църква в калето "Св. Йоан Предтеча" и заедно с крепостта "Св. Архангел Михаил" е защитавала Станимака от север.
В Несебър има храм на името на Предтечата от 11-13 век., какъвто е имало и в Созопол.На островите Св. Иван и Св. Петър се намират останките на манастира "Св. Йоан Предтеча" с главен храм църквата "Св. Йоан Предтеча", разрушен през 14-ти и 15-ти век.


В Троянския манастир има скит от 1832 г, посветен на "Св. Йоан Предтеча", получил по-късно името "Зелениковец" от местността, където бил издигнат. В землището на село Руен се намира параклис “Отсичане главата на Св. Йоан Кръстител”, който е еднокорабен и едноапсиден. Намира се в източната част на землището. В Света гора Атон в Зографския манастир има един параклис на името на “Св. Йоан Предтеча”, украсен през 1768 г. със средства на Хаджи Василий от Ловеч. Според гръцки проучвания атонският скит "Св. Йоан Предтеча", разположен близо до Иверския манастир, е бил средище за "подготовка на новомъченици".

Житие на светеца и значение на иконата

В пустинните земи на Израел, няколко месеца преди да дойде Спасителя се появил човек, който кръстил хората. Той подготвял пътя на Господа, разказвайки всичко за Царството Небесно. Той учил хората да правят добри неща и да бъдат милосърдни. Много виждали в негово лице Месията, но той говорил, че Силният идва след него.

Зачатие на пророк и кръстител Йоан Предтеча


Свещенник Захарий и неговата съпруга Елисавета живели в близост до град Хеврон и от дълги години нямали деца. Годините минавали и  надеждата да станат родители угасвала. Те се отчаяли и спрели да молят Бог за дете. Веднъж, когато Захарий бил сам в храма пред него застанал човек. От него струяла светлина и необикновена мощ, а на плещите имал крила. Това бил архангел Гавраил. Той му съобщил, че скоро Захарий и Елисавета ще имат син, който ще бъде велик пророк и ще кръсти Месията, а името, с което ще го нарекат ще е Йоан. Захарий се усъмнил в казаното, защото той и жена му били на преклонна възраст. Неверието възмутило архангела и той възникнал:"Знай, че скоро ще дойде Спасителя, а преди Него ще бъде твоят син, който ще подготви пътя на Месията и ще бъде такъв пророк, като Илия. Но за това, че не ми повярва ще онемееш дотогава, докато не се случат тези събития."

Рождество на св.Йоан Предтеча

За случилото се Захарий не могъл да разкаже на никой, а след няколко дни станало ясно, че Елисавета чака дете. Бъдещата майка била от рода на Аарон и била роднина на Дева Мария. Божията Майка, узнавайки новината, отишла да я види. Когато Елисавета я видяла, тя почуствал как бебето се раздвижило в утробата и. 
Когато момченцето се родило, майка му с увереност казала. че ще  го нарече Йоан. Тя по-късно се допитала до Йоан. Той напиал:'Името му е Йоан".В този момент му се върнала способността да говори. Захарий веднага предал думите на архангела за това, че неговият син ще бъде Предтеча - този, който ще подготви хората за Спасителя.
Половин година след това във Витлеем се родил Иисус Христос. Влъхвите го нарекли Цар Иудейски и Ирод изпратил войните си да убият всички момченца до 2 г. възраст.Опасността надвиснала и над малкия Йоан. Елисавета избягала заедно с него в планината, а Бог и помогнал да се скрие, като им дал вода и храна. В този момент войните на Ирод влезли в храма, където бил Захарий и започнали да го измъчват, за да каже къде са се скрили. Бащата не отронил нито дума и бил убит.

Пророчество на Йоан Предтеча
От ранно детство Йоан живял сам в пустинята. Майка му починала, когато той бил съвсем малък. Неговият живот протичал в пост и молитва. На 30 г. възраст той започнал да проповядва сред хората. Той говорел, че скоро ще дойде Спасителя, а за да се срещнат с Него, хората трябва да се покаят и да вършат само добри дела, за да може чрез нравствено очистване да се подготвят за кръщението.
При пророка идвали хора и питали какво да правят.Той ги поучавал да бъдат добри, справедливи и честни. Хората започнали да говорят, че това е Месията. Но пророка отговарял:"Аз кръщавам с вода, но има сред вас Един, който не познавате. Той идва след мен, но Той е преди мен. Аз съм недостоен за праха под обувките Му."

Кръщение Господне
В река Йордан св. Йоан Предтеча кръщавал хората. Когато на брега дошъл Иисус пророка се обърнал да Го посрещне и възкликнал: "Ето Го, Агнеца Божий, Който е взел греха на света. Това е Той, за Който казах:след мен идва Мъж, Който е преди мен, защото Той е изначално преди мен. Аз не Го знаех, но за това Той е дошъл да се кръсти във вода, за да бъде представен на Израиля."



В момента, в който Господ стъпил във водата на река Йордан, Бог се явил на хората: чул се глас от небесата и Светия Дух се появил под формата на гълъб. Така сред многобройното присъствие на много хора, пророк и светител Йоан засвидетелствал идването на Месията.

Отсичне главата на св.Йоан Предтеча
След кръщението Спасителя се отделил в пустинята. 


Скоро след това св.Йоан бил арестуван по заповед на цар Ирод. Йоан укорявал цар Ирод затова, че отнел жената на брат си Иродиада и заживял с нея. За това Иродиада ненавиждала Йоан и искала да бъде убит. Но царя отказвал да убие човека, който бил толкова обичан от народа.
На рожденния ден на царя в двореца се събрали гости. По време на пиршествата при тях дошла Саломея. Тя била родната дъщеря на Иродиада. Тя започнала да танцува, и когато престанала цар Ирод възкликнал: "Ще ти дам каквото искаш!".Саломея отишла при майка си и тя и казала:"Поискай главата на Йоан".
Цар Ирод не могъл да се отрече и след известно време в залата внесли на поднос главата на Йоан Кръстител, която показали на Иродиада. Една слугиня проследила своята господарка, взела главата и я скрила на Елеонската планина.

Първото и второто намиране на главата на Йоан Кръстител
Минали години. Земята на Елеонската планина преминала във владение на един знатен човек на име Инокентий. По време на строителството на църква там той намерил великата христианска светиня - главата на свети Йоан Предтеча. Той я съхранявал в новопостроената църква, но след неговата смърт църквата запустяла и реликвата била загубена.
По време на управлението на император Константин в Йерусалим идвали поклонници, желаещи да се поклонят на христианската светиня. Йоан Кръстител се явил в съня на двама пътуващи монаси и той им разкрил мястото, където е неговата глава. Те я намерили и продължили по пътя си. Заедно с тях, в търсене на прехрана пътувал и един беден грънчар. Веднъж той чул глас, който му казал да вземе главата със себе си. Той така и постъпил, и от този момент животът му се променил. Той забогатял, и знаейки, че това което има е благодарение на светинята, щедро раздавал милостиня на бедните. След неговата смърт главата на Кръстителя преминавала от ръка на ръка. Когато станал неин притежател, йеромонах Евстатий я скрил в пещера, а той започнал да приема болни хора и да ги лекува. Чудесата той приписвал на себе си, а всъщност те произтичали от главата на Йоан Предтеча. Когато се разкрила истината, Евстатий бил изгонен от града, а край пещерата открили манастир. Дълго време монасите търсели главата, но не успяли да я намерят.
За втори път главата била намерена през 452 г. Намерил я архимандрита на обителта Маркел, на който се явил Йоан Кръстител, като му указал точното  място. Дълго време главата на Йоан Кръстител се съхранявала в Константинопол.

Третото намиране на главата на Йоан Кръстител

400 г. след второто намиране на главата на Йоан Кръстител, тя била изгубена отново.Спасявайки я от иконоборческото движение, я укрили в град Коман. За трети път главата на Йоан Кръстител била намерена от патриарх Игнатий.
Друга много чудотворна светиня е ръката на Йоан Кръстител. Дясната ръка на светеца, която той положил на главата на Иисус при Неговото кръщение била съхранена от апостол Лука. Многократно се променяло местонахождението на десницата, но от 1799 г. тя се намира в Русия, и била пренесена от Малта. След Окт.революция я изнесли извън страната. Към днешна дата се намира в Черногорския Цетински манастир.

събота, 6 септември 2014 г.

Икона на Пресвета Богородица "Геронтиса" - за разрешаване на всякакви материални трудности; при проблеми във всички сфери - семейни, битови, държавни, обществени

Чудотворният образ на Божията Майка "Геронтиса" се намира в манастира Пантократор на Света Гора. Наименованието на иконата в превод от гръцки е "Старица" или "Игумения". На тази икона Пресветата Богородица е представена в цял ръст, в молитвена поза. Нейният образ не оставя никого равнодушен и поражда у хората, които и се покланят чувство на радост, надежда, утешение и душевен мир.

Как иконата помага на вас и на вашите близки

Счита се, че иконата помага за разрешаване на много здравословни проблеми(язва, рак и др.), а също така помага  при безплодие, а също и на жени при раждане. Иконата помага на възрастни хора и на хора в нужда.Също така пред нея се молят за благополучие в работата и в учението.

Молитва пред иконата

O, Пресвета Госпожо, Владичице Богородице! Ти си по-високо от всички ангели и архангели: помощница на обидените,  застъпница на бедните, утешение за опечалените, кърмителница на гладните, дреха за голите, изцеление за болните, спасение на грешните, помощ и застъпничество за всички християни. О, Всемилостива Госпожо, Дево Богородице, Владичице! Издигни ни над дълбините на греха, и ни избави от глад, загуби, от трус и потоп, от огън и меч, от нападения на врагове, от вредни ветрове,и от смъртоносни язви, и от всяко зло. Дай Госпожо мир и здраве на Твоите раби и на всички православни християни, и просвети ума и сърцето им и позволи на грешните Твои раби да влезат в Царството на Твоя Син и наш Бог: защото Неговата държава е благословена и препрославена, с безначалния Негов Отец и с Пресветия и Благ и Животворящ Дух, сега и винаги и вовеки веков. Амин.

                                                           История на иконата



Иконата се намира в съборния храм на Пантократорския манастир в Света Гора. Веднъж възрастен игумен на Пантократорския манастир се разболял и бил в предсмъртна агония. Като разбрал, че настъпва края на живота му, той пожелал да приеме причастие и помолил йеромонаха да побърза с извършването на литургията. Но йеромонахът не обърнал нужното внимание на молбата на своя игумен и не побързал със службата. Тогава чул от намиращата се в олтара икона на Божията Майка строг глас, който му заповядал да изпълни желанието и волята на своя игумен. Поради това иконата била наречена с името "Герондиса" ( в превод от гр. Старица). Иконата е реставрирана и обкована със сребърен обков. На обкова е изобразена делва с изливащ се елей - в памет на това, че по време на молитва на игумена на манастира пред светата икона станало чудесно увеличаване на елея в празните манастирски делви.

Чудеса на иконата


По време на нападение на манастира от сарацините светата икона била хвърлена от тях в кладенец, намиращ се в близост до обителта. След известно време иконата била намерена по указание на роднини на един от сарацините, наказан със слепота за деянието си. Иконата била хвърлена в кладенеца, където останала 80 години. Когато настъпил смъртния час на сарацина, в предсмъртните си мъки, той се разкаял за безумието си и признал, че е справедливо наказан от Божията Майка. Той заповядал на домашните си след смъртта му да отидат на Света Гора и да открият там иконата на Божията Майка, скрита от него и другарите му в кладенеца. Роднините изпълнили заповедта му, отишли на Света Гора и посочили мястото, където била хвърлена светинята.
По време на немската окупация на Гърция (между 1941 и 1944 г.), един от старците в манастира „Пантократор” отец Евтимий, докато проверявал склада за хранителни продукти, установил, че зехтинът във всички съдове се бил изчерпал и нямало откъде да се вземе нито за кухнята, нито за кандилата. Той съобщил на другите монаси в манастира и всички заедно започнали горещо да се молят пред иконата „Пресвета Богородица Геронтиса”. След няколко дни старецът чул насън глас, който му казал: „Отче, още преди залез слънце приготви всички съдове за зехтин да са измити, защото ще се погрижа тези дни да донеса, за да ги напълните”.

Отец Евтимий се събудил и развълнуван побързал да отиде при помощника си, за да му заръча да измие всички съдове за зехтин. „Но отче, откъде ще намерим толкова много зехтин в сегашното тежко положение?”, запитал недоумяващо монахът. Старецът настоял да направи това, което му казва, и заедно с него започнал да мие съдовете.
Веднъж един монах бил повикан от игумена на манастира, който му заръчал да отиде в Карея, и да донесе оттам едни пари, от които манастирът много се нуждаел. Монахът знаел, че трябва да се върне възможно най-бързо, още преди залез слънце, за да не бъде застрашен от нападения на крадци. Той уверил игумена, че е готов да изпълни успешно задачата и непрестанно ще се моли на Божията Майка да не му се случи нищо лошо. Случило се така обаче, че монахът се забавил и на връщане вече се било стъмнило. Разстоянието до манастира било доста голямо, което криело опасности. Тогава монахът от сърце се помолил на Пресвета Богородица да го закриля. Изведнъж до него се появила жена, облечена като монахиня, която го попитала защо е толкова тъжен. Той се учудил, но й отговорил, че е много притеснен, тъй като не послушал игумена да се върне навреме, още преди да се стъмни, и сега имало опасност да загуби манастирските пари. Тогава монахинята го докоснала с ръка и той внезапно се намерил близо до манастира, до кладенеца, в който според едно предание разбойници хвърлили иконата „Пресвета Богородица Геронтиса”, за да могат да заграбят повече злато и сребро, а после, при възстановяването на обителта, монасите я намерили непокътната.
Монахът разказал на братята си в манастира за чудото, което извършила с него Божията Майка. Всичките монаси слезли в храма и отправили благодарствени молитви към Пресветата Дева Мария за това, че се е погрижила за техния манастир www.munteleathos.com.

Иконата в България

Копие на чудотворната светогорска икона "Пресвета Богородица-Геронтиса"(Старица) има в Митрополитския катедрален храм паметник „Свето Успение Богородично“ в град Варна.





Ден на почитание
4 април

събота, 26 юли 2014 г.

Свети Лука Кримски и Симферополски - за поставяне на вярна диагноза при болести, при хирургически операции, за изцеление от различни болести

Свети Лука Кримски и Симферополски е покровител на цялата медицинска наука и свързаните с нея естествени науки, в най-голяма степен хирургията.Молитвата пред иконата на свети Лука Кримски и Симферополски помага на лекарите преди тежки операции, както и на болните, на които предстои хирургическа операция. Молитвата пред светеца помага и при различни житейски случаи.

Как помага иконата?
Св.Лука Кримски помага при хирургически операции, понеже в земния си път св.Лука бил великолепен диагностик и хирург. Също така молитвата защитава от всякакви събития, общи за човешкия живот: към него се обръщат за укрепване на християнската вяра, за почит на родителите към децата.
Към него се обръщат с молитва за изцеление от различни болести, защото от неговите мощи са се случвали много целебни изцеления. Кратката молитва за помощ се изразява в това лекаря да "чуе" организма на болния, да помогне на медика да постави точна диагноза, понеже и сам светителя бил гениален диагностик.
Към него също може да се обръщат за помощ за просвещение в областта на медицината и всички, свързани с нея естествени науки.

Молитва

О, всеблажени изповедниче, светителю отче наш Лука, великий угодниче Христов. С умиление прекланяме нашите сърца и коленичейки пред ковчега с честните и многоцелебни твои мощи, като чеда пред отца, всеусърдно те молим: чуй нас грешните и принеси молитвата ни на Милостивия и Човеколюбив Бог, пред Когото ти с радостта на светиите и в ангелски образ предстоиш. Вярваме, че ти ни обичаш със същата любов, с която, пребивавайки тук, на земята, си възлюбил всички ближни.
Изпроси от нашия Бог Иисус Христос да утвърди чедата Си в дух на права вяра и благочестие; на пастирите да даде свята ревност и попечение за спасение на поверените им люде: да пазят правата вяра, да укрепяват във вярата слабите и немощните, незнаещите да наставляват, противниците да изобличават.
На всички ни дай дар, всекиму според нуждите, и всичко що е полезно за временния живот и за вечното спасение.
Запази нашите градове, земята ни да е плодородна, от глад и напаст ни избави. Скърбящите да намерят утеха, болните – изцеление, заблудените да се върнат в пътя на истината, на родителите – благословение, на чедата – възпитание и учение в страх Божи, на немощните и недъгавите – помощ и застъпничество.
Дай на всинца ни твоето архипастирско благословение, та като имаме твоето молитвено ходатайство, да се избавим от козните на лукавия и да избегнем всяка вражда, несъгласия, ереси и разколи.
Наставлявай ни по пътя, водещ в селенията на праведните и моли за нас Всесилния Бог, та във вечния живот да се сподобим заедно с теб непрестанно да славим Единосъщната и Неразделна Троица, Отца и Сина и Светия Дух. Амин.

В кои храмове има икона на св.Лука Кримски


Икона и мощите на св.Лука Кримски се намират в Симферопол, в Свято-Троицката женска обител.
В България чудотворна икона на св.Лука Кримски има в столичния храм Св.Георги Победоносец в Дървеница. Много са описаните чудеса, станали след поклонение пред иконата на светителя.
В църква в Атина се пазят частици от сърцето на светеца. Въпреки че е нормално тъканта да се разпадне след смъртта, неговото сърце остава нетленно и до днес. Затова в гръцката столицата всяка година се стичат стотици хора, които търсят спасение. Местните българи разказват, че Лука се явил в съня на отеца, който управлявал черквата. От много години свещеникът страдал от дископатия, вече не можел да движи и ръката си. Една нощ Лука се явил при него с престилка и скалпел в ръка. Обяснил му, че ще му направи операция. Малко по-късно отецът се събудил, но помнел всеки момент от видението си. С учудване установил, че вече не усеща същата болка. На гърба му пък се виждали няколко капки кръв. Можел да движи и ръката си. Докторите също потвърдили изцерението.

Житие на светител Лука
Светител Лука /Валентин Феликсович Войно-Ясенецкий се родил на 9 май 1877 г. в Керч. Баща му бил поляк и католик, докато майка му и нейното семейство изповядвали православието. Въпреки това, никой от семейството не се занимавал с религиозното му образование. След завършване на 2-ра Киевска гимназия той нямал никакво намерение да стане лекар. Той имал големи художнически заложби и завършил допълнително Киевското художествено училище, след което решил да продължи образованието си в Петербургската художествена академия. Той отишъл в Санкт Петербург, но по време на изпитите решил, че това не е неговия път и че състрадателността на духа му изисква да се посвети на друга професия. Той изпратил на родителите си телеграма, в която им казвал, че се отказва от постъпване в Художествената академия и че ще постъпи в медицинския факултет на университета. Но в този момент всички места били заети. Предложили му да започне в катедрата по естествени науки, но той отказал.
Тогава Валентин постъпил в юридическия факултет, където той започнал да изучава история, философия, римско право, политическа икономия - повечето от тези предмети се оказали много важни в неговото духовно образование. 
След година в юридическия факултет, той постъпил в медицинския факултет. През 1903 г. той завършил университета и решил да стане провинциален лекар. Той помнил лицата на молещите се за изцеление, които ходили в Киево-Печорската лавра. Докато чакал за назначението си, той започнал работа в очното отделение на Киевската клиника. Той започнал да кани селяните в къщата си. Мизерията и нищетата на селския живот предизвиквали болестта трахома, която водела до слепота. Стаите в къщата заприличали на лазарет, където светител Лука ги лекувал, а майка му Мария ги хранила. 
През 1904 г. избухнала Руско-японската война и Валентин бил изпратен на фронта, където станал завеждащ хирургическо отделение. Там той се запознал със своята бъдеща жена - Ана Ланска. Оттам те заминали в селце в Курска губерния в малка болничка. Там той отново оперирал, и по правило винаги успешно, което се разчуло в съседните селища. Светител Лука си спомнял една "любопитна история".След операция, по рождение сляп просяк прогледнал. Като лекар Валентин Феликсович можел да даде научно обяснение на това, но за неграмотния пациент това било късмет. След два месеца пред неговия кабинет се наредила опашка от всички слепи хора в региона. Той работил до 1917 г. в провинциалните болница в Курска, Симбирска, Саратовска и Владимирска губерния. В тези години той спасил много човешки животи. 
Започнала Първата Световна Война, и забравеното Божие присъствие в неговия живот отново оживяло и той започнал да посещава богослужения. Това му придавало сила, понеже научната работа и обширната хирургическа практика го изтощавали физически и психически. По това време се родило и неговото 4 дете.
През 1917 г. той започнал работа като главен лекар и хирург на Ташкентската болница. В този период на гости им дошла сестрата на жена му, на която дъщерята скоро починала от туберкулоза. Тя донесла незнайно защо и одеалото на дъщеря си. Валентин споделил с жена си недоброто си предчувствие за това. Малко след това светителя открил симптоми на туберкулоза у жена си.
Революцията в Русия и последвалата я гражданска война през 1918 година достигнали и до Ташкент. Бившите енориаши започнали да грабят и рушат храмовете. Вместо да се дистанцира или притесни, той още по-сериозно се заел с молитва, посещавал храма, лекувал и преподавал. Прочутият в целия град хирург правел впечатление и със своята религиозност. През 1919 г. съпругата му Ана починала на 38 г. и той останал сам с 4 малки деца. Болката след загубата той лекувал с християнска вяра.
След революцията, когато започнало гонението на вярата в Ташкент, Валентин започнал да посещава сбирките на църковното братство.
Ташкентският и Туркестански епископ Инокентий казал на бъдещия владика: "Докторе, Вие трябва да станете свещеник!". На посвещаването му в дяконски чин се стекъл целият медицински факултет. "Чувствах, че е мой дълг да защитя с проповед нашия оскърбен Спасител", пише архиепископ Лука в своите мемоари.
След като приел свещенически сан, отец Валентин оперирал както преди, четял лекции на студентите, винаги с расо и кръст. 20-те години били много трудни за Църквата. Много йерарси в Русия били убити. Патриарх Тихон бил арестуван, защото анатемосал новата власт, а управляващият епископ Инокентий напуснал Ташкент. Предложили на отец Валентин да възглави църквата в Туркестанския край.

През 1923 година 46-годишният свещеник бил постриган в монашество. Малко по-късно приема епископска хиротония с името Лука - в чест на свети апостол и евангелист Лука - лекар и иконописец. Назначили го за Ташкентски и Туркестански епископ. Високата църковна служба не го отделила от медицината. Съвременниците на свети Лука били поразявани от удивителния му характер. Той никога не се притеснявал да каже пред всички какво мисли за безбожната власт. Запазен е разговор на епископа с един от най-свирепите агенти на ЧК (КГБ) в Ташкент, зловещия Петерс:

- Значи Вие, Войно-Ясенецки, нощем се молите, а през деня режете хората?
- Аз "режа" хората в името на тяхното спасение - отвърнал свещеникът. - А в името на какво ги режете (на руски глаголът означава и "коля" - б.р.) вие?
- Как можете да вярвате в Бога? Нима сте Го виждали?
- Не, не съм Го виждал. Правил съм много мозъчни операции, господине. И когато отворя черепната кутия - не виждам къде е умът, съвестта също. Значи ли това, че ги няма? 
Но още след първите му изяви като архиерей започнали изпитанията. Ставало все по-трудно да работи - да бъде активен хирург и активен църковен деятел ставало невъзможно. През 1923 г. епископ Лука бил арестуван по обвинение в антисъветска дейност и заточен в Енисейск, Сибир.
И тук той продължил да се занимава с църковна дейност и да оперира, упорито събирал материали за отдавна замислените "Очерци по гнойна хирургия". След три години в заточение епископ Лука бил реабилитиран и се върнал в Ташкент. Катедралният храм в Ташкент бил разрушен. Епископ Лука започнал да служи като обикновен свещеник в църквата "Преподобни Сергий Радонежки", недалеч от своя кабинет. Но през 1930 година отново бил арестуван и изпратен в Архангелск - до 1933 г. През 1934 година излязло първото издание на неговите "Очерци по гнойна хирургия". За кратко книгата предизвикала огромен интерес и се изчерпила.
Спокойният живот продължил общо три години. Настъпила страшната 1937 година. На 13 декември епископ Лука бил арестуван отново и обвинен... в шпионаж.
В неимоверно тежките условия на затвора, разпитван постоянно ден и нощ, лишен от сън, с подути крака от дългото стоене, владиката започнал гладна стачка. Бил вече на 60 години. Две години неговото семейство не знаело нищо за него. В тежко здравословно състояние той прекарал четири години в килията и в лагерната болница. Не се предал духом и не признал скалъпените обвинения. Лагерът приключил със заточение в Сибир, в село Голяма Мурта.
Навсякъде владиката бил готов да се притече на помощ. Той лекувал и оперирал понякога с подръчни средства: нож от кухнята, шлосерски клещи, зашивал раната с женски коси... Когато започнала войната, пристигнала телеграма в Москва от епископ Лука, адресирана до Михаил Иванович Калинин, Председател на президиума на Върховния съвет на СССР (формалния държавен глава на СССР - б.р.). Ето нейното съдържание: "Аз, епископ Лука, по фамилия професор Войно-Ясенецки, отбивам службата си в лагер в село Голяма Мурта, Красноярски край. Специалист съм по гнойна хирургия и мога да окажа помощ на фронта или в тила. Моля моето заточение да бъде прекъснато или да бъда изпратен да служа в болница. След края на войната съм готов да се върна в лагера. Епископ Лука."
Искането било удовлетворено. По време на войната светител Лука бил завеждащ хирургично отделение в болница. Той се грижел за най-тежките случаи и извършвал операции денонощно. След края на войната архиепископ Лука бил награден с медал. Но това не попречило на властите да продължат неговото заточение - трябвало да се върне в лагера.
Епископ Лука носел своя кръст с чест и достойнство. Той пише: "Главното в живота е винаги да се прави добро на хората. Ако не можеш да направиш голямо добро, постарай се да извършиш поне малко."
Единадесет години през митарствата на затвори и заточения свети Лука останал верен на православната вяра. Можел да получи свобода, известност, предлагали му да възглави институт, но в замяна искали от него да се отрече от Бога. Той предпочел да не предава вярата. През 1946 година епископ Лука бил избран за Кримски и Симферополски архиепископ.
"Смятам за своя главна задача навсякъде и винаги да проповядвам за Христос" - говорил той на своите духовни чеда.
На 11 юни 1961 година архиепископ Лука починал. Три дни не преставал човешкият поток към гроба на архиепископа-лекар, а в деня на погребението процесията достигнала три километра. По-късно започнали да постъпват съобщения, че много болни, които се покланяли на гроба на владика Лука, по молитвите му получавали изцеление. Чудесата не престават и днес.
През 2000 година Руската православна църква официално причислява светител Лука Войно-Ясенецки към лика на светиите. Но хората го смятали за светец много по-рано. Неговите мощи са изложени за поклонение в съборната църква "Света Троица" в Симферопол. Всяка година на 11 юни мощите се изнасят с литийно шествие по улиците на града.

И четирите му деца -Михаил, Валентин, Алексей и Елена последвали неговия професионален път и станали лекари, внуците и правнуците - също.

Чудеса

По молитвите на св.Лука Кримски са се случили много чудеса. Тези примери са взети от сайта на Руската православна църква:


Олга Валериевна:
«Чувствах, че някой ме оперира»
 Много почитаме светителя Лука и бихме искаме да споделим нашата история.
Леля ни от Грузия цял живот, а тя е вече на 55 г., страдаше от страшни пристъпи на мигрена. Всеки ден изпиваше цяла шепа лекарства, за да облекчи непоносимата болка.
Разказахме ù за свети Лука и ù пуснахме филма «Светците на XX век», тя плака и целуваше иконката на светителя, молейки го за помощ. Нощно време му се молела, четяла неговите проповеди и духовни наставления. След около месец една наша позната от Симферопол донесе елей и иконка от раката с мощите на св. Лука, леля започна да маже с този елей болното място и да се моли всеки ден, допирайки иконката до главата си.
Веднъж, събуждайки се сутринта, тя с огромно вълнение и непоколебима вяра в помощта на светителя Лука, ни разказа следното: Както и няколко дни по-рано, тя се помолила вечерта преди сън, помазала болното място с елей, допряла иконката до главата си, легнала да спи и...
Почувствала, че някой сякаш ù оперира главата: намазали, отворили и като че ли започнали да почистват нещо вътре. Отначало много боляло, но колкото освобождавали болното място от „нещото”, толкова болката преминавала. После мястото дълго парело като от огън, а на сутринта болката съвсем утихнала.
Днес, след повече от половин година, Слава Богу, леля не пие вече никакви хапчета и забрави какво е мигрена.
Имаме бебе, кръстихме го Лука, това е четвъртото ни дете. По време на бременността и раждането молех св. Лука за помощ и благополучно раждане, и помощта не закъсня. Благодарим ти, светителю отче Лука, и почитаме святата ти памет, защото ти молиш за нас Христос, нашия Бог!

***
Екатерина Филатова:
«Като лекар, аз разбирам, че това е почти невероятно»
Искам да разкажа как св. Лука прояви чудесната си помощ към моето дете. Малкият Ванюша имаше пъпна херния, и аз си спомних, че у дома имаме флоконче с елей от светителя Лука. След като се помолих на светия хирург, аз намазах с елей хернията.
На следващия ден забелязах, че тя е изчезнала! Като лекар, разбирам, че това е почти невероятно. Но като вярващ човек зная: че невъзможното за човека – е възможно за Бога. Слава на Бога за всичко!

***
Св. Лука (Войно-Ясенецки)

Наталия Потапова:
«Нали ви казах, че ще се погрижа!»

Моят кръщелник се роди с множество здравословни проблеми, което беше голям удар за цялото семейство. Момченцето трябваше да бъде оперирано многократно, като основните интервенции се налагаше да бъдат извършени до 6-месечната му възраст. Ние, разбира се, търсехме помощ от Господ, св. Богородица и светиите.

За св. Лука Кримски бях чувала, но някак аз, грешната, нямах навик да се обръщам към него за помощ. Изведнъж започнах да разбирам, че в храмовете все по-често се натъквам на иконите на светителя Лука, усещах погледа му, който ме питаше: «Защо не ме молиш?»

Колко тревоги и страх бяха, но все пак имах безкрайната увереност, че всичко ще бъде добре с детето. Навярно след като гледах предаването за светителя Лука призивите ми за помощ са били особено горещи, защото аз го сънувах и той ми каза, че ще помогне на нашето момченце. Надявах се, че сънят е добър.

Първите три операции на червата преминаха много сполучливо, възникналите препятствия просто внезапно изчезнаха. Но предстоеше и операция на главата, и когато изведнъж възникнаха съмнения дали тя трябва да се направи точно в тази клиника (лекарите не обещаваха много успешни резултати), аз като че чувах думите на св. Лука: «Нали ви казах, че ще се погрижа!»

Тревогите отстъпиха и, слава на Бога и на Божията Майка, слава на Лука Кримски и всички свети угодници, операцията премина много успешно! Моят кръщелник бързо се възстанови, чакат ни още операции, но зная, че всичко ще завърши добре! Оттогава винаги се обръщам за помощ към свети Лука Кримски!

***

Олег Биков:
«Помогна ми да не започна пак да пия»

Помогна ми да не започна пак да пия. Молих се при мощите му. Слава Богу!

***

Светлана Асташева:
«Баща ми, който беше атеист – стана вярващ»

Да, много ни помогна: след като отидохме в Симферопол и се помолихме при мощите на архиепископ Лука, моят баща атеист стана вярващ. Ходи на църква, изповядва се и се причастява, дори си има молитвено правило, а той е вече на 88 години.

***

Светлана Садчикова:
«Насочва лекарите как да направят по-добре операцията»

Помагал ни е хиляди пъти! Винаги му се молим при болест на близки – и всеки път ни помага по чудесен начин. Насочва лекарите как да направят по-добре операцията. Огромна благодарност!!!

***
Татяна Королева:
«Кистата беше изчезнала»

За св. Лука научих преди четири месеца от майка ми, сега винаги му се моля, купих елей, осветен на мощите му, с мъжа ми се молим да ни измоли от Бога деца. Много пъти ни е помагал.
Ето някои случи на явна помощ от св. Лука. Мъжът ми не можеше да запали колата, електротехниката отказа, това беше през зимата, и аз вече замръзвах, много се молих на св. Лука и буквално след десет минути мъжът ми успя да се справи.

Ето още един случай на помощ по молитвите на св. Лука. Бяха ми открили киста на яйчника, четох акатиста на светеца и след два месеца лекарят се учуди, че кистата е изчезнала. Много се радвам, че научих за този свят застъпник, слава Богу!

***
Виктор Сахнов:
«Той беше сякаш до мен в критичния момент»

Не мога да не ви разкажа моята история за помощта на великия светец и чудотворец Лука (Валентин Феликсович Войно-Ясенецки), архиепископ Симферополски и Кримски, професор по медицина и духовен писател. Искрено вярвам и винаги ще помня, че светецът действително се застъпи за мен в трудния момент.

В края на януари 2013 г. бях докаран с Бърза помощ в една от инфекциозните болници на Москва с грип, усложнен от двустранна пневмония. Към началото на февруари състоянието оставаше стабилно тежко.

В това време майка ми се намираше с една възрастна жена в Пенза, където на 5 февруари донесли частица от мощите на св. Лука. Да си признаем, че до този момент нищо не знаехме за светителя, но майка ми отишла до мощите, помолила се за изцеление и взела малка иконка, която след това ми изпрати по познати, които пътували с влака за Москва.

По същото време жена ми отишла след работа в храма на Сретенския манастир, за да се помоли за мен на св. Пантелеймон, и случайно някой ù подсказал да се моли също и на нашия св. Лука. Тъй като в храма, изглежда, нямало негова икона, жена ми още там купила акатиста на св. Лука и ми го донесе заедно с иконата от майка ми в болницата.

От този момент започнах бързо да се възстановявам. Искам да отбележа, че получавах необходимата медицинска помощ в пълен обем – всичко, и лекарства, и грижи, и внимание от страна на лекуващите лекари, за което съм им благодарен. Но впоследствие ми съобщиха, че вече било взето решение да ме вкарат в реанимация, ако тежкото състояние продължи още едно денонощие.

Когато след това, прочетох за живота и служението на Валентин Феликсович, не ме напускаше чувството, че той беше с мен в критичния момент или ме е гледал отдалече… Оттогава не съм имал дори хрема. Съществуват много свидетелства за чудесната помощ на св. Лука. Очевидно, че великият още приживе човек продължава да работи и след смъртта си. Казват, че и самите молитви към него също лекуват.

***
Татяна Кашигина:
« Краката просто престанаха да ме болят »

По молитвите на св. Лука (при нас в храма донесоха частичка от неговите мощи) ми минаха болните пети – няколко години имах шипове. На сутринта се събудих и започнах да се движа без никаква болка! Дълго ходих из апартамента и се чудех, че просто ей така престанаха да ме болят краката!

Между другото да кажа, че когато отидох да се поклоня на мощите, не мислех въобще за себе си, а се молех за леля ми, която се измъчваше от ужасни болки, не ù помагаха никакви лекарства (дори наркотични обезболяващи). Постепенно болките на моята леля също преминаха.

Благодаря ти, мили наш молитвениче, отче Лука! Дивен е Господ в Своите светии!

***

Татяна:
«По молитвите на светителя баща ми преживя последните си години без пристъпи»

През 2010, 2011 и 2013 г. ходих при св. Лука. Този велик лекар помогна на моя баща… Татко страдаше от сложно психично заболяване. Пристъпите му бяха ужасни. По молитвите на светителя татко преживя последните си години без пристъпи и почина вкъщи със здрав ум.

Светителят помогна и на мен. Веднъж не ми извадиха зъба както трябва, останаха парченца, мъчително болезнено зарастваше, но акатистът и елеят от мощите на светеца ми помогнаха в лечението. Св. Лука ме напъти да намеря добър хирург, който ме излекува.

Приятели, това е велик светец и застъпник. Дай Боже всеки да се проникне от гореща любов към този велик светител… Светителю отче Лука, моли Бога за нас!!!

***
Анна Маркова:
«По молитвите на св. Лука започнах да ходя Църква»

Желанието ми да присъствам на литургия се беше зародило отдавна, но аз по някакви причини все отлагах. И така се получили, че първата служба я гледах по телевизията. Беше Рождество Христово. Разбира се, аз малко разбирах, но в душата ми все пак нещо се промени, помня, че много завидях на тези, които се причастиха.
След службата започна предаването „Светци на ХХ век”. Една от тези личности беше св. Лука. Хирург, свещеник, репресиран. Това беше всичко, което запомних за него.

С този светител се свързваше и едно чудо, станало с малък пианист, което ме порази със своята простота и в същото време с нереалността си. Момчето беше останало без пръсти на ръката, а свиренето на пиано било неговият живот и призвание. По молитвите на св. Лука станало чудо. Костите започнали да растат…

Зимата беше към края си, последната буря затрупа всички крайградски пътища. С пълна скорост се носехме към областната болница. Беше се изострила хронична болест, вероятно щеше да се стигне до операция.

След няколко дни седяхме с майка ми във фоайето, предстоеше сложна процедура, която, ако не решеше проблема, се налагаше операция. Не зная как се случи, но мама отпусна ръка върху креслото, а когато я повдигна, в нея имаше иконка. Малка, картонена. Свети Лука, изповедник, архиепископ Кримски.

Веднага си спомних за предаването, разказах на мама. «Ето го тук, да се помолим». Трябва ли да казвам, че до операция не се стигна. По-късно, в същото фоайе при мен дойде една възрастна жена със сълзи на очи:

— Дали не сте виждали тук…

— О, това вашата иконка ли беше? Вземете, той ще помогне.

Бях на литургията на Пасха, в края ù се причастих за първи път. Скоро в нашия храм донесоха рака с мощите на светеца. Много ми хареса тропарът на св. Лука. На мен действително светителят ми показа спасителния път и ме настави в православната вяра.

Възвестителю на спасителния път, изповедниче и архипастирю на Кримската земя, истински пазителю на отеческите предания, стълбе непоколебим, на Православие наставниче, лекарю богомъдър, свети Луко, Христа Спасителя непрестанно моли да дарува на православните непоколебима вяра и спасение, и голяма милост.

Михаил Харитонов:
«Св. Лука буквално държеше ръцете на лекаря»

Ето я моята история за това, как ми помогна светият отец Лука. Признавам, че по-рано не знаех за този светец. През 2006 г., за голямо мое огорчение, баща ми заболя тежко. Той тогава беше вече 73-годишен. Сърдечните пристъпи и викането на Бърза помощ бяха станали почти ежедневна реалност. Лекарите казаха, че трябва да се направи коронарен байпас. Разбирах, че това е много сложна операция и, естествено, бях много притеснен за любимия ми баща.

В този момент, виждайки болката ми, един мой приятел и съученик ме посъветва да се моля на св. Лука Кримски, който самият е бил талантлив хирург, и сега помага при сложни операции, подари ми негова иконка и книжка..

Веднага прочетох житието на този светец и разбрах, че той непременно ще ни помогне. Човек с такава сила, какъвто беше св. Лука, не може да не ни помогне! Казват, че той буквално сам ръководи ръцете на лекаря, и че вече на мнозина е показал помощта си. Когато операцията започна, аз с душевна болка прочетох акатиста на св. Лука пред иконата, допрях я до себе си и зачаках…

Баща ми после ми разказа, че професор Акчурин, който, по воля Божия и за моя радост, се съгласи да направи операцията, преди самото начало свалил кръста си и го сложил под възглавницата на баща ми. След това внимателно го погледнал и казал: «С Бога напред!..»

Както вече се досещате, сложната операция мина успешно под вълшебните ръце на лекаря и светеца! Баща ми продължава да се радва на живота на 81 години. Много съм благодарен на именития професор и никога няма да го забравя. А на св. Лука Кримски се моля сега често пред подарената ми икона.

***

Наталия Шнитлер:
«През цялата бременност не се разделях с иконата на светеца»

Здравейте. Много съм благодарна на св. Лука за помощта му и мисля, че, разказвайки историята си, ще мога, макар и малко, да изразя своята благодарност и уважение към този удивителен свят човек.

Сега съм на 35 г. и скоро станах майка. Допреди това десет години не можех да забременея. По никакъв начин. На седемнадесет години ми отстраниха единия яйчник, вследствие на което получих сериозни функционални нарушения на организма. Мисля, че който се е сблъсквал с този проблем, знае какво изпитва човек в подобна ситуация.

Когато разбрах, че за първи път съм бременна, с мъжа ми бяхме много щастливи. За съжаление, не можах да износя плода. Сега е лесно да се пише за това, но тогава мислех, че животът ми свършва.

Вече не помня кой ме посъветва да моля за помощ св. Лука. Започнах да се моля, без особено да вярвам, че ще стане нещо. Просто бях изгубила вяра. Но чудото се случи – забременях за втори път. През цялата бременност не се разделях с иконката на светеца, вечер я допирах до корема си и се молех, молех, молех… И отец Лука ми помогна. Бременността ми премина благополучно, всички анализи бяха отлични и раждането леко. Станах майка на прекрасно момиченце.

Не всичко при нас върви гладко. Който има малки деца, знае за какво става дума. Но във всички трудни ситуации се обръщам към светеца: «Отче Лука, моля те, помогни ми!» И той ми помага.

Иконата на св. Лука непременно ще предам на дъщеря си, когато порасне. От свое име искам да кажа: «Благодаря ти, отче Лука! Прости, ако нещо съм сбъркала. Помагай на нас, грешните. Светителю отче наш Лука, моли Бога за нас!»

***
Инна Николаевна:
«Лекарствата не ми помогнаха»

Искам да разкажа моята история за чудесната помощ на св. Лука. През ноември миналата година получих травма на коляното, диагнозата беше хемартроза (кръвоизлив в кухината на коленната става) + скъсани сухожилия. В болницата изтеглиха кръвта, назначиха ми лечение, но след две седмици в ставата отново се събра течност.
През цялото време коляното беше много оттекло, беше невъзможно да сгъна или да разгъна пострадалия крак, при всяко движение се свивах от болка. Назначеното медикаментозно лечение не помогна. Отидох на лекар, направиха ми още една пункция, но само след два дни в коляното отново се набра течност.

Обърнах се за помощ към Господ, бях уверена, че Господ няма да ме остави в бедата, че Той непременно ще ми помогне! В неделя, след службата, излизам от храма, насреща ми върви мъж и ме пита какво ми е на крака. След като чу историята ми, той ме посъветва да се върна в храма и да купя елей, осветен на мощите на светителя Лука, с него кръстообразно да помазвам коляното и да чета молитва към светеца.

Направих всичко, което той ми каза, и още на следващия ден почувствах облекчение. Оттокът започна да спада, болката при ходене отслабна, вече можех постепенно да сгъвам и разгъвам крака. Каква радост беше това – отново да мога да ходя нормално, в такива моменти всичко материално изглежда празно и нищожно. С всеки изминал ден чувствах облекчение, неповторимо усещане, че болестта си отива.

След две седмици вече можех да ходя много бързо, дори да тичам, въпреки че лекарят ме беше предупредил, че такива травми не минават бързо, а негативните последствия могат да останат за цял живот. Изминаха вече четири месеца, кракът ми е напълно здрав, няма никакви следи от травмата. Господ по молитвите на св. Лука ме излекува!

Накрая искам да кажа: доверявайте себе си и живота си на Бога, никога не изпадайте в отчаяние, молете се от цялото си сърце, за Господ няма нищо невъзможно, Господ помага на ВСИЧКИ. Който се надява на Господа, посрамен не бива!!!


***

Татяна Миткина:
«Детето веднага се успокои и заспа»

Бих искала да разкажа за това, че съм се обръщала неведнъж към св. Лука за помощ. Преди няколко години му се молих преди операция и всичко мина успешно.

А съвсем наскоро дъщеря ми боледуваше от гноен отит. В разгара на болестта, когато през нощта тя стенеше от болка, ние с мъжа ми прочетохме акатиста на св. Лука Кримски, и детето веднага се успокои и заспа здрав сън. От този момент тя започна бързо да се възстановява.

След дъщеря ми и аз самата се разболях, състоянието ми се влошаваше, докато не прочетох отново акатиста на св. Лука. Нашето семейство винаги е получавало помощ от Господа, по молитвите на свети Лука. Св. отче Лука, моли Бога за нас!

***
Р.Б.Галина:
«Тумор така и не откриха!»

Преди три години си напипах бучка в гърдата. Записах се за прием при мамолог, най-близката дата беше след две седмици! Туморът започна да расте много бързо, за дванайсет дни стана с размера на пъдпъдъче яйце.

През двете седмици не преставах със сълзи да моля св. Лука за изцеление, освен това допирах книжната иконка с неговото изображение до болното място и го мажех кръстообразно с осветен елей. На прегледа при лекаря бях готова да чуя всякаква присъда.

Но след кратък преглед лекарят взе спринцовка и просто изтегли течност от засегнатото място. Туморът беше изчезнал!

Ето така, по молитвите на св. Лука, Господ ме излекува (дори се страхувам да предположа от какво).

Paдвай се, бърз безвъзмездни лекарю на всяка болест.
Paдвай се, целителю на болките и туморите.
Радвай се, защото изцеляваш костите от нелечимите гнойни paни.
Радвай се, защото по твоята вяра и благодарение на лекарските ти трудове мнозина разслабени се изцериха.
Paдвай се, светителю Кpимски изповедниче Луко, лекарю благ и милостив.

***

Татяна:
«Молех св. Лука да присъства на операцията»

На моя баща му направиха операция по отстраняване на единия бъбрек. Тогава той беше 70-годишен. Имаше проблеми с аортата и прогнозите на лекарите бяха 50 на 50, поискаха да се подпише за упойката.

От самото начало започнах да се моля на св. Лука и на целителя св. Пантелеймон. А в деня на операцията молех св. Лука да присъства на операцията в болницата. Всичко мина успешно.

Татко се възстанови и сега винаги прибягвам към помощта на св. Лука. Той ми е като духовен отец.

***
Марина:
«Казаха, че няма никакъв шанс»

Баща ми получи спукване на апендикса и разви перитонит, вдигна висока температура, половин ден не можеха да я свалят. Направиха лекарски консилиум и решиха да го оперират. По време на операцията му откриха тумор на червата и казаха, че няма никакъв шанс, и че е малко вероятно да излезе от упойката.

По време на цялата операция четях акатиста на св. Лука Войно-Ясенецки и със сълзи го молех - баща ми беше само на 56 години. След операцията лекарят излезе и каза, че всичко е минало успешно, и че той самият е учуден, че са успели да заобиколят тумора, без да засегнат проходимостта на червата.

А какво беше удивлението му, когато след месец баща ми вече шофираше. Ето какво чудо стана, а казваха, че няма никакъв шанс! Сега се молим татко да поживее колкото може по-дълго. И вие, скъпи братя и сестри, се помолете за Божия раб Вячеслав. Господ да ви пази!

***

Светителю отче Луко, моли Бога за нас, грешните!

Страници

Страници